неделя, 29 декември 2013 г.

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
...и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – "не",
а "да" – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов "на дребно",
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

/Румяна Симова/

петък, 6 декември 2013 г.

За първи път от седмици не ми се искаше да се разплача...живота е твърде кратък..."Кари Брадшоу"

неделя, 1 декември 2013 г.

Такава съм размъкната.... с изсулен анцуг , тениска широка, несресана и рошава с размазан грим...такава съм , такава той ме вижда всеки ден, за тебе бях аз винаги прилежно сресана с прическа със малко грим и нови дрехи...пред тебе аз исках винаги да бъда малко по-добра малко по-красива, малко по...такава съм размъкната и спретната, но винаги бях най-вече аз...

събота, 30 ноември 2013 г.

Фредерик Бегбеде „…ако една креватна история може да се превърне в любовна история, обратното е твърде малко вероятно.”

събота, 16 ноември 2013 г.

"...Поне е жив и е добре.Обичам го достатчно за да искам това.Искам да има най-доброто за себе си." -Тя въздъхна. "просто не искам да съм наоколо за да гледам"

петък, 15 ноември 2013 г.

Някъде измежду дългите ни разговори, среднощните смс-и, глупостта ни, хилядите прикрити погледи, тайните ни и ината аз се влюбих в теб.

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

И не няма значение колко време е минало, и не няма значение дали съм те виждала скоро, дали съм те чувала, и не няма значение дали ти имаш "нея" до себе си, и не няма значение дали аз имам "него" до мен твоето лице винаги ще ме кара да грея, погледа ти ще пронизва гръдта ми и ще кара сърцето лудо да бие и  коленете ми да омекват....и не никога няма да има значение къде си, ти винаги ще си тук, във мен.
Не я обичаше.

Просто не искаше да си сам. Или може би беше подходяща за егото ти. Или, може би пък, тя те караше да се чувстваш добре, относно нещастния ти живот, но ти не я обичаше. Защото не разрушаваш хората, които обичаш. /нет/

сряда, 13 ноември 2013 г.

Мечтая за любов за онази дива , луда любов...искам,искам,искам да обичам, да обичам със очи, със устни, със ръце със всяка част от себе си,искам любов не като в приказките, искам моя собствена...

вторник, 12 ноември 2013 г.

Може би трябва да забравиш кой си бил...за да бъдеш който трябва... "Секса и града"

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Розовата ракия и нейното послание...







Сред всички объркани мисли и чувства,сред всичко което се върти в главата ми имам нещо което да ти кажа...благодаря ти, че ми отвори очите за да виждат света по друг начин, по-красив, по-интересен...благодаря ти, че заради тебе аз открих своята страст, да снимам, да прекарвам часове сред природата и да се чувствам като у дома си, толкова спокойна, тиха, без излишни нерви, без лоши мисли...толкова на място  









Колкото ти мразиш зимата, толкова аз я обичам...тази бяла красота - тиха, спокойна...
Обичам да снимам снега, обичам да газя в снега, да бягам, да си играя, обичам, че той единствено успява да запази детското в мен...
Толкова, толкова много обичам зимата заради спомена който пази , заради снега, заради чувството на уют и спокойствие, които създава...

петък, 1 ноември 2013 г.

Всичко , което трябваше да кажа.Всичко което исках да чуеш.Всяка една мисъл която ме раздира ... Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да му обърнеш гръб с думите, "защото не мога да ти вярвам"...Нямаш право да даваш надежди, а после с лека ръка да ги убиеш...Не може да казваш, че искаш семейство, а в същото време да рушиш чуждите...и само, защото не вярваш на себе си да поставяш под въпрос думите на всички...Нямаш право да се промъкваш в нечий живот макар и желан и да си играеш с чувствата и да преобръщаш дните на този човек...Не всички хора са еднакви, не всички ти мислят зло, не всички искат да страдаш, не всички имат задни мисли,не всички ти се усмихват фалшиво, не всички...някой те обича, на някого му стига само да те види за да грейне усмивка на лицето, на някого му светят очите само при мисълта за теб, някой бе готов да даде всичко за теб - мило и драго, да се откаже от себе си само за да си щастлив, някой беше на път да преобърне живота си за да намери там място за теб,колко отдаден бе на теб този човек...думи думи думи неизречени, неизказани докрай, премълчани чувства, скрити сълзи...знаеш ли , ако наистина обичаш понякога трябва да преглътнеш гордостта си...

неделя, 27 октомври 2013 г.

Един имаше, който ме разплакваше. Обичах го повече от всички, които ме разсмиваха.

неделя, 20 октомври 2013 г.

със всеки следващ написан ред искам да изкрещя името ти, да го извикам че после глас да не ми остане защото е заседнало там на върха на езика ми и ми пари...

сряда, 16 октомври 2013 г.

ти си щастлив с нея си, усмихваш се, държиш ръката й, играеш си с косата й, тя те разсмива...а аз мълча гледам ви усмихвам се, боли, сърцето се е свило, очите ми...те не искат повече да плачат, умориха се, толкова трудно сдържам сълзите, но няма да плача...усмихвам се,   незнам какво да кажа, устните ми дори не могат да помръднат, сковали са се в глупава усмивка...кого залъгвам какво очаквах ,ти никога нямаше да бъдеш мой напълно, нито аз щях да бъда "твоята половина", но звучеше толкова хубаво като го казваше и искрицата в очите ти усмивката, с която го изричаше така ми се искаше да го повярвам...
Знаеш ли, понякога имам нужда да се появяваш в живота ми...за кратко, за миг даже...да се появиш във онзи ти образ ,в който те познавам- малко луд със заразителна усмивка, говорещ глупости, леко шантав и винаги , винаги каращ ме да се смея...знам че си имам него, той който ме обича да болка, умира за мен,  винаги ме гледа в очите и дава всичко за мен, а ти и ти сигурно си имаш някой...но понякога искам да съм егоист, искам да видя глупавата ти усмивка и да чуя постоянното ти бръщолевене за малко , за миг даже...просто искам, искам пак да се усмихна.

сряда, 9 октомври 2013 г.

Да обичаш наум...

"Не ме предавай, моля те, Сърце!
Не му показвай колко го обичам..
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите и са в шепите му, виж -
по пръстите му още се преплитат..
С остатъците ли ще се тешиш ?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)
Обгръща те със нейния парфюм. -
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - Любовта ти само пречи..
Не ме предавай, чуваш ли, Сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш..!"


Васка Мадарова
Обичам есента...обичах я преди тебе...преди  да нахлуеш в живота ми и заедно със нея да отлетиш...Преди да дойдеш виждах само красотата, цветовете на сезона, виждах синьото небе и горите украсени във всички тези багри...преди тебе всичко беше красиво, а сега виждам само как всичко умира, увяхва и отлита...става пусто, тихо и студено, а слънцето и то не топли вече, в това превърна есента

събота, 5 октомври 2013 г.




На твоето ниво

Дните минават,но нямат смисъл
Толкова ми е трудно да живея без теб,опиянена
От този парфюм толкова различен от твоя
Най-лошото,броях всяка минута която ме задържаше при него
Сякаш бях като в затвор
Вечв близо година откакто той ме напусна.
Често аз се питам какво съм означавала за теб
Често се питам какво правиш,къде си,кого обичаш
Излез от мислите ми!
Аз смених адреса,телефонния номер,мерси
Изхвърлих писмата ти и липсата ти дори
Изглеждах сякаш си бях върнала силата
Аз пазя дълбоко в себе си това че ме обичаше


Опитах да те забравя с друг
Времето не може да заличи грешките
Опитах,но нищо не помогна,не мога,не искам,
Не успявам,не го обичам така както обичах теб
Опитах се да се излекувам с друг,който напразно опита да откупи твоите грешки
Той изглеждаше толкова съвършен,но не помогна...
Не мога,не го обичам както теб
Той опита да ме успокои,въпреки че нямаше твойте думи и твоето минало
Вярно е,той нямаше твоя вкус за празниците,
За нощта,за другите,за всичко което аз...
Той избърса всичките сълзи,ти знаеш
Той събра счупените саксии,той подреди всичко и събуди твоите...
Всичко което ти ми остави
Той ме обичаше до полуда и ме познаваше до болка
Казваше ми „обичам те" понякога с часове,
Но той няма твоята миризма
Защо вдишвам теб в неговите ръце
Излез от моите мисли!

Аз не го обичам така както теб
Кажи ми само защо?
Ти ме остави така
Искам да те забравя
Да възвърна твоите мечти и да изчезна
Защото искам да го обичам така както теб

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Искам да излъжа че не ме боли, да излъжа че и така се чувствам добре...но усмивката ми ме издава всеки път когато видя твоето лице, тя най - голямата издайница се появява грейнала на моето, очите ми- и тях не съм научила да лъжат, да гледат строго, да не се вълнуват, а те като две огнища светнали и греят, че зърнали са твоят лик.Не мога да излъжа че не ме боли, но истината е , че вътрешно се радвам че те няма вече и очакването изчезна, и раздиращата надежда , че пак ще дойдеш...радвам се наистина се радвам, че те срещнах,.че се появи в живота ми,че ми показа колко много мога, колко много съм пропуснала, колко важно е да се усмихвам и да се радвам на малките незначителни неща, показа ми че в света съм имала половинка допълваща изцяло мен и същността ми, половинката която малко хора имат радостта да срещнат, половинката която ме караше да грея, да очаквам всеки ден с усмивка, половинката ми най-голямата ми радост и най-страшната ми болка.Не ми е писано да си до мене, но ми стига да зная че те има, че за кратко беше част от мен.

сряда, 25 септември 2013 г.

Не е като да не се е случвало преди...Не е като да не знам как докосваш...как целуваш...как откачам в ръцете ти, стена и ми се иска това да не свършва никога...не е като да не се е случвало преди,нали?!Но сега е различно аз съм с всичкия си ум, сега знам какво правя, знам как да докосвам, как да целувам, как да те влудя ,знам какво обичаш, знам знам знам как да те накарам да стенеш от възбуда...Не е като да не се е случвало  преди, но сега, сега аз искам само едно всеки път когато някоя те целува да усещаш моите устни движейки се по вратът ти, целувайки те до потреперване, когато те докосва да чувстваш моите ръце по тялото ти, топлината им загряваща те до полуда, дъхът ми в ухото ти който те кара да настръхваш...Всичко се е случвало преди,нали...

петък, 13 септември 2013 г.

неделя, 8 септември 2013 г.

Ако някога се срещнем,
изгубили надежда за живот,
ще се познаем по сърцата,
трептящи дълго от любов.
Ще се познаем по очите,
дълго взирани напред.
Ще се излъжем за сълзите,
че не са от мъка, а за късмет.
Но вътрешно и двамата ще знаем -
спомените нямат срок на годност.
Никой няма да си признае,
пред любовта лъжите губят стойност !!!

Елена Гогова
"Най-голямата лъжа, натрапена на човека, това е да мами любовта. Да лежиш на едно рамо, а да копнееш за друго. Да целуваш със затворени очи, в които пари отражението на друг образ. Да лъже мълчанието ти повече от думите."

"Отклонение"-Блага Димитрова



"Най-голямата лъжа, натрапена на човека, това е да мами любовта. Да лежиш на едно рамо, а да копнееш за друго. Да целуваш със затворени очи, в които пари отражението на друг образ. Да лъже мълчанието ти повече от думите."

"Отклонение"-Блага Димитрова

четвъртък, 22 август 2013 г.

"Понякога, когато срещнеш някого за първи път, нещо щраква. Не вярвам в Любовта от пръв поглед, но вярвам в това щракване...!"

"Сексът и градът"

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти... просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а...не можеш...

Евелина Панева
Tя е онова усещане, което ти праща здравия разум по дяволите, сърцето в стомаха и задръжките разхвърляни по пода .. до полуда ...


Не съм от жените , които
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани,
в които да хващам мъже.
В дванайсет са мъртво пияни.
Не казват на никоя ''не''.
В легло на такива обаче
не стъпвам дори и насън.
Не мога да бъда глупачка !
Добре де - понякога съм.
Но само когато обичам
( а всъщност обичах веднъж )...
Различна съм. Твърде различна
от всички представи на мъж,
извръщащ глава след девойки
със външност на поп-фолк звезди.
Не ставам за следваща бройка.
И нямам такива мечти !
И нямам десетки момчета
във списъка. ( Боже , пази !)
Но имам в излишък небета.
И здрави криле - да летим !
И чест , и достойнство си имам.
Да , вярно е - скромен багаж.
Такава жена да обичаш,
обаче се иска кураж !

Васка Мадарова

Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст,а да обичаш – това е емоция, чувство.
"Да се обичаме с отворени очи", Хорхе Букай,
АКО МЕ ИСКАШ

Ако ме искаш,
ще обърна световете да съм с теб.
Ще лекувам всяка твоя рана
от ударите на живота.
Ще я лекувам с обич и присъствие.
Ще прескачам граници и невъзможности -
сърцето ми до теб да бъде.
Ще ме усещаш при всеки лунен лъч
и повея игрив на вятъра.
При всеки изгрев ще усещаш
невидима следа от обичта ми.
Във всеки сън ще съм до тебе,
прескочила бразди и разстояния.
Ще те прегръщам
и ще те водя по небесните поляни...
Ще бъда... но само... ако ме искаш...

Валентина Цвяткова

Ако един ден не ми липсваш... то ще е защото ще съм при теб!



"Така става - понякога бъркаме страстта с любовта, привързаността с любовта, зависимостта с любовта, желанието за контрол с любовта, всичко бъркаме с любовта, защото много, много я искаме."

''Фитнес за женската душа"
Събка Дякова-Чехович

сряда, 21 август 2013 г.

Да се преструваме...дори когато страшно много искаш да си признаеш...за това  си траеш...пазиш  тайната и намираш друг път към щастието...

вторник, 30 юли 2013 г.

Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода - по нея да се стичаш!
Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!
Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.

Милко Раев

петък, 5 юли 2013 г.

Знам,че за всичко,което се случва си има причина,но понякога ми се иска да знам каква е тя!

Колкото по-дълбоко в душата ти е стъпил един човек,толкова по-дълбоки са следите,които оставя след себе си.

"Обичам да ходя в неговия апартамент и всяка сутрин се заклевам, че повече няма да стъпя там. След няколко вечери пак отивам. Докато влизам, сякаш късам полицейска лента, с която запечатват жилищата, когато в тях е извършено убийство.Всеки път убивам нещо в себе си и се връщам отново. Прекрачвам прага на неговото безразличие. Тук имам нещо повече от приятел. Имам нещо повече от любовник. Имам нещо, което не мога да нарека по никакъв друг начин освен с неговото име.."

четвъртък, 4 юли 2013 г.

"Единствено баба ми се осмели да ми каже истината: - Каквото и да направиш, милото ми, не те ли обича, всичко ще ти донесе само огорчения! Любовта не може да се предизвика, или я има, или не!"

"...мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието."

- Защо те нямаше толкова дълго време?



"- Защо те нямаше толкова дълго време?- попита Питър Пан.

- Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам, отвърна феята.

- Защо?

- Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."

Мразя!



Мразя, когато сутрин стана първо да мисля за теб,

Мразя, когато те видя, да се сещам за всички наши спомени,

Мразя, когато в студената нощ единственото, което искам да ме стопли, са твоите ръце,

Мразя, когато се сетя за твоята усмивка и как едно твое „Здравей” оправяше деня ми,

Мразя да се сещам как ме гледаше, когато никои друг не гледа,

Мразя начина, по който ме караше да се чувствам излишна или най-ценното нещо на света,

Мразя да си спомням за безкрайните ни разговори.

Но вътрешно зная, че на такава омраза не съм способна,

Вътрешно искам всяко „мразя” да бъде „обичам”, но трябва да съм силна, защото МРАЗЯ да ме караш да се чувствам слаба

четвъртък, 9 май 2013 г.

Един щастлив и един нещастен мъж отговаряли на въпроси.
Първият въпрос бил: “Щастлив ли си?”
Щастливият казал: “Да!”
Нещастният казал: ”Не!”
Вторият въпрос бил: “Защо?”
“Защото съм влюбен!”-отговорил щастливият.
“Защото съм влюбен!”-отговорил нещастният.
Третият въпрос бил: “Искате ли да се размените?”
“Не!”-отговорил щастливият.
“Не!”-отговорил нещастният.
Четвъртият въпрос бил: “Защо?”
“Защото я обичам!”-отговорил щастливият.
“Защото я обичам!”-отговорил нещастният.
Нямало пети въпрос


Ако правите нещо прекрасно и възвишено,а никой не го забелязва-не тъгувайте. Изгревът е най-прекрасната гледка на света,а повечето хора по това време спят!!!


Ти сам счупи крилете на мечтата си, не се чуди защо не можеш да полетиш!


Любовта за някои е очакване,а за други бягство !!! Но живота винаги среща този който очаква с този който бяга !!!


Mъжът е в най-голямата си сила,
когато е от слабост победен!!!


Разликата между КРАСИВАТА жена и наистина ВЪЛНУВАЩАТА жена е ВРЕМЕТО,в което ТЯ остава в СЪЗНАНИЕТО !!!


МЪЖ КОЙТО Е БИЛ С МНОГО ЖЕНИ-ЗНАЕ КАКВИ СА ТЕ !!! МЪЖ КОЙТО Е ОБИЧАЛ ЕДНА ЖЕНА- ЗНАЕ КАКВО Е ЛЮБОВ !

Никаква скорост, никакъв външен тласък не могат да те изтръгнат от мястото, където е пуснало корен сърцето ти!!!

петък, 5 април 2013 г.

Ужасно глупаво е - почвам да се мразя
и някак счупено е - лодка без весла.
Обичат ли ме - страх ме е и пазя
сърцето си - боляща тишина.
Любов човешка - бездна от тревоги.
До дъно нужна - чакана, желана.
Превръща в облак всичките окови.
Любов ли е... Живот ли е... Измама...
Не зная правилата на играта -
измислям ги в движение - от раз.
Навярно в невъзможност съм живяла,
защото да спечеля - не успях.
А Той - един добър, до всичко праведен
/ дори не знаех, че не е игра - а Зов /
с най - нежното длето в сърцето ваеше:
" Единствена си, Моя - до Живот!"
Невярваща изтръпнах: " - Няма начин
да ме обичат - мене... Боже - опази! "
и лекичко открехнах тишината,
за да излезе и да си върви.
Но Той не бе печат, а инкрустация,
остана вътре в мен и ме теши,
промушва се до фибрите в душата ми,
целува ме и моли: " - Остани!"

Маргало
Една истинска любов не се забравя нито за 5 нито за 15 години...Тя винаги се чете в погледа и ражда сълзи!

петък, 15 март 2013 г.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребна,
за мен ти да бъдеш Любов!!

вторник, 5 март 2013 г.

Искаш семейство, искаш вечер като се прибираш тя да те поздравява с целувка и детски глас радостно да те посреща, искаш на празниците да не скиташ търсейки компания поне за вечерта, искаш да прогониш самотата...искаш, а какво направи за да го постигнеш...лъжи една след друга, жени една след друга, постоянната заблуда, че си щастлив така...когато истински желаеш нещо не бягаш, а се бориш...

вторник, 26 февруари 2013 г.

Аз съм твоето малко спасение,
твоето тихо пристанище в бурни води,
твоето бягство от хорското мнение,
твоята крепост, но без стени.
С мен можеш дълго да говориш, да спориш,
но можеш и с часове да мълчиш.
Можеш да си истински, а не престорен,
без да се страхуваш, че ще нараниш и ще боли.
Аз съм твоето безразсъдно изкушение
да избягаш от сивотата на деня,
да не мислиш за после, да бъдеш себе си,
да се отдадеш на желанията си и на страстта.
Аз съм твоят грях и падение,
тази, която разби твоят контрол и морал,
тази, с която откриваш за себе си,
                                                      че всъщност до сега не си живял

Теодора Пенчева

четвъртък, 7 февруари 2013 г.


Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти....
Не се отучих в локвите да тичам.
Не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам.
Обикна ли, от нищо не ми пука!
Сълзите си да скривам ми е трудно.
Засмея ли се, пея със капчука.
Не ме приемаш...Даже си уплашен.
Такива хора май се вписват сложно
във твоите понятия за щастие.
Защото постоянно те тревожат.
Защото нещо в тях не се забравя
и с времето нараства многократно...
Не ме харесваш...Тръгвай си тогава!
Но остави открехната вратата.
Защото знам, че тайно в мен си влюбен.
Напразно ме раняваш и отричаш.
В тълпата лесно е да ме загубиш...
Обичай ме, каквато съм! Различна



автор Уенди -Бианка Габровска

вторник, 29 януари 2013 г.

Може би всъщност не става дума за "щастливият край".. може би става дума за самата история.
Ние сме просто приятели.
Приятели, които се целуват.Приятели, които се ревнуват.Приятели, които искат всичко.Ние сме повече от приятели и по-малко от гаджета.

Обичам да се дразним с него и да гледам как очите му се усмихват, дори когато усмивката му е сериозна.

Събужда се с мисълта за мен, аз - също. Денят му минава с мисълта за мен, моят - също. Ляга си с мисълта за мен, аз - също. Но защо не е перфектно? Мисли как любовта да разцъфти, а аз - как да увехне.

"Той ми каза НЕ?" Имах чувството, че съзнанието ми се вледенява, пада и се пръска на парчета. Това не се беше случвало никога. Подсъзнанието ми ме погледна със свити устни и сякаш ми казваше "Този път наистина прееба нещата!". Все едно ми бяха ударили шамар. "Отхвърли ме?" И гъсто, тежко, грозно чувство на несигурност плъзна в тялото ми, а парчетата от съзнанието ми ми повтаряха "Той не те иска вече!". Болката беше над всичко, което можех да понеса.

Караше ме да се чувствам объркана, в безтегловност. Гневът ми бе изчезнал точно когато имах нужда от него. Бях като глухоняма и напълно безчувствена. Исках да се свия на топка, сама. Мигнах и се мъчех да спра сълзите си. Поех дъх. Погледнах го. Очите му бяха пълни с болка и ужас. Какво да правя с този контролиращ мъж? Да се науча да бъда послушна, да приема да бъда контролирана? Не, няма да стане....


Мъж и жена живели заедно 30 години. В деня на техния 30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка – тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка, но ръката й се спряла… Помислила си: „В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни“. Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила – нали нарушавала 30-годишната традиция! А мъжът й, поемайки питката, й казал:
–Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя е любима и на теб.

неделя, 27 януари 2013 г.

Всичко се свежда до последния човек, за който мислиш нощем. Там е сърцето ти...


Ако изпушиш две цигари, третата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще ти се стори скучна. А нейната любов и нейните цигари бяха едни и същи от 10 години.

Разбираш, че е любов, когато си казвал "Довиждане" достатъчно пъти, но все пак не си готов да си тръгнеш.

Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите й очи. Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизираха и караха всяка клетка от тялото й да затрепти, да се спаси от тяхната светлина, но вместо да направи това, продължаваше да стои и да слуша какво й говори той. - "Крадецът на праскови"


"И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!"
Радослав Гизгинджиев , "Рай"

Любов. Хваща ме. Докосва ме. Владее ме. Контролира разума ми. Води ожесточена битка с него. Печели. Но наранява. Тогава отново ангелът и дяволът от двете ми страни водят така познатия разговор колко заблудена съм била, заслепена от мрачната светлина на Познанието. На чувствата. И отново обърках пътя. Отново не виждам края на тунела. Отново не намирам ключа на Сърцето си. Хвърлила съм го в дълбините на морето от тайни и загадки. Погълната съм от водите на Любовта.


Не ревнувай от жените, които са избрани вместо теб. Теб те чака нещо много по-добро. Ще бъдеш много щастлива,просто трябва да спреш да търсиш, за да може то само да дойде при теб.

Цял живот бягаме. Бягаме от местата, които ни напомнят за други хора. Бягаме от хората, които ни обичат. Бягаме от заобикалящия ни свят, само бягаме. Не знаем къде отиваме или как ще стигнем, просто бягаме.

Чудя се дали изобщо някога си се спирал и си си помисля.. " Човече, липсва ми. "






Странно е как най-хубавите ти спомени в миналото , те карат да страдаш днес ..


.Винаги ще има някой, който ще обичаш винаги, скришно от другите. Ще ги лъжеш, но един човек няма да вярва на думите ти - защо ли? Защото чувства същото като теб...

...Винаги ще има един човек, който ще ти е тръпка дълго време, но ще залъгваш останалите, че не е така. Този човек ще бъде псуван от теб, обиждан и още какво ли не, но зад тези думи се крие малко обич, малко чувство, малко липса...

...Винаги ще помниш, как един човек те е обичал и наранявал едновременно, но въпреки всичко си прощавал всяка една негова грешка. И ще го помниш дълго, не защото е нещо важно, а защото за първи път си изпитал това чувство. Чувството да си щастлив и да те боли, да обичаш и да си обичан, да прощаваш дори без да си заслужава... И правиш всичко това просто, защото искаш да си щастлив и да запазиш човекът до себе си...
Постоянно ще сте заедно.Ще излизате сами, а понякога и с приятелите ти.Те ще я харесват, какво говоря, ще я боготворят.Тя ще е забавна, мила, с чувство за хумор, ще бъде красива, ще я показваш на хората по любимите ти места и нежно ще слагаш ръка на кръста й, казвайки на всички "Тя е моя!" Тя ще те прави щастлив, до момента, в който не легне в леглото ти и галейки косата й ще разбереш, че това не съм аз..


- Тате, разкажи ми нещо интересно за мама.

- Когато, синко, се уговаряхме с майка ти да се видим и аз трябваше да я взимам от любимото й кафе, където се събираше с нейните приятелки, аз обичах да заставам отвън и да я наблюдавам, да наблюдавам невинните й жестове, които ми показваха една чиста, дори малко детска любов. Гледам я всеки път така се беше приготвила, че ми спираше дъха - романтични къдрици, спускащи се по лицето й и подчертани нежни женски черти. Красота! Когато нейните приятелки й говориха, тя ги гледаше празно, мислите й бяха насочени единствено към моето пристигане. Всеки път щом се чуеше врата тя се обръщаше с надежда, всеки път щом чуеше, че спира кола - тя потръпваше. Още не изминала и една минутка, си гледаше телефона, да не би пък да е пропуснала повикване, да не е забравила на режим без звук. И всеки път не беше, но тя намираше спокойствие у тези си действия. Крачетата й трепереха от вълнение. Изваждаше малкото си огледалце да види да не би да се е развалила нещо, да не се е изтрил блясъкът по нейните устни.Колко сладко нали? А в момента на пристигането ми - такова вълнение,такъв фурор от емоции и едновременно с това такова спокойствие от сигурността, която една мъжка сила дава на нежната женска душа.Така можеш да разбереш дали едно момиче е истински влюбено в теб, синко. Наблюдавай я - ако тръпне по срещите с теб, то хвани я и не я изпускай! Обичай я и така ще бъде най-красивата!

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Мислиш си, че я познаваш, мислиш си, че знаеш какво става с нея, мислиш, че е щастлива...заглеждал ли си се хубаво в нея, виждал ли си друго освен външността, виждал ли си очите й, виждал ли си ги да се смеят, а усмивката заглеждал ли си и нея, тази фалшивата която не може да накара красивите и тръпчинки да се появят, а чувал ли си я да говори с онзи ентусиазъм, който понякога и пречи да довърши мисълта си, а онзи странен навик да маха с ръце на всички страни, когато обеснява нещо успяло да я впечатли, а забелязвал ли си как прехапва устна когато е когато е сбъркала нещо,можеш ли да кажеш кога наистина се чувства щастлива и кога нещо я тревожи, кога е нервна, разпознаваш ли всички тези неща в момичето което казваш, че познаваш... все още ли си мислиш, че знаеш коя е?!

неделя, 13 януари 2013 г.

Кажи му,че съм го забравила и съм добре.Че не искам от него нищо...Но ,ако ме видиш за него да пия,не му казвай..Кажи му,че живота си продължих и съм щастлива..Обичана съм и обичам..Но,ако ме видиш за него да плача ..не му казвай..С времето минава всичко...
Какво е забранената любов?

И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов
когато е от двама споделена.

Мая Попова
(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.

Забързано прибра се във дома си.
(От чувствата си сякаш да избяга!)
Потърси утешение в жена си.
(За Нея тя дори не предполага!)

Повтаряше, че трябва да забрави...
(Забрава не желаеше сърцето!)
Сънуваше я - както я остави,
с горчивата обида на лицето...

И мислите го връщаха при Нея,
рисуваше чертите ú в ума си...
Усети, че във спомена живее.
(За първи път призна за любовта си!)

Разбра, че няма смисъл да отрича -
отчаяно реши да я запази!
Потърси я - научен да обича,
намери я - научена да мрази!

Мариела Челебиева
♥ ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА ♥

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.
Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.
В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от ум
ора, стояла Котка. Жената ахнала:
— Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
— Вървях година! - Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
— Защо?
— Домъчня ми! - вдигнала очи Котката. - Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
— Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
— Първоначално да, - въздъхнала Котката - но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
— И станах! - гласът на жената предателски трепнал.
— Поздравления, -прошепнала Котката - какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.
През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.
... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос: "Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.
— Пусни ме, моля!
— Тръгваш ли си?! - в очите на жената заблестели сълзи. - Но сега аз не мога без теб.
— Успокой се! - измъркала Котката. - Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.

петък, 11 януари 2013 г.

"Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него."
"Някога разпервал ли си ръце и просто да се въртиш,да се въртиш?Е,и с любовта е така.Всичко в теб ти казва да спреш преди да паднеш,но ти просто продължаваш."
‎" Да желаеш друг човек е може би най- рискованият от всички стремежи. В мига, в който пожелаеш някого- наистина го пожелаеш, сякаш си взел хирургическа игла и си пришил щастието си към кожата на този човек, затова всяко разделяне оттук нататък ще причини разкъсна рана."

Елизабет Гилбърт

сряда, 9 януари 2013 г.

Много ми се плаче....,мамо,...много ми тежи. Уж причина няма, а очите ми са пълни със сълзи. Много искам да се гушна в теб и да се стопля, нищо да не питаш, само да ме галиш, а пък аз да се наплача тъй на воля без да се стеснявам. Знам,че съм голяма, даже много, но ми се доплаква, мамо, ти сигурно ще знаеш и защо. Нищичко не искам, само да се гушна в теб за малко и дете да бъда, да се страхувам, да съм слаба, да треперя и да не мога нищо, безпомощна да съм и да се изплача аз на воля. Уморих се да съм силна мамо, само да пoплача малко и после пак ще съм във форма.

понеделник, 7 януари 2013 г.



"И след всичко това, колкото и дълго да е то, ще отидеш на друго място и ще срещнеш други хора,

които ще те карат да се чувстваш добре...,

а всичко останало ще започне да избледнява.."

неделя, 6 януари 2013 г.

От каква глупост започна всичко...и до какво доведе просто не е истина...една усмивка, един разговор, една целувка с един човек погрешен...и в главата ми настанаха такива катаклизми, че мисълта ми идваше и отлиташе, очите ми блуждаеха, чувството бе странно...някакъв извратен вид щастие, чувствах се жива по-жива от всякога, но бавно в мен умираше всичко усещайки края...и изведнъж като гръм ме удари накара мисълта ми да се събере а очите спряха да блуждаят, но щастиеето вече го нямаше, остана спомен, сълзи и края дълго чакания край...

вторник, 1 януари 2013 г.

Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат, да ги пуснем на свобода, да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, понякога губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап, не от гордост, от некадърност или надменност, а защото просто не се вмества в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност.
- Паулу Коелю