вторник, 3 януари 2012 г.

искам пак да съм дете когато не ми се налагаше да правя този избор, не искам да наранявам, не искам да избирам...искам пак да съм дете когато можех просто да откъсна една маргаритка и късайки лисенцата й тя да реши вместо мен...
ти отново си пред мен, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.

Гледаш моите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед те следя - какво ли търся?



Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.
Нима не зная, че това е само миг от приказка,
която аз сама си сътворих.



Много думи разпиля, къса струните със смях,

пада, плака и летя в моя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Аз оставам пак сама - търся своя принц.



Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.
Нима не зная, че това е само миг от приказка,
която аз сама си сътворих. 



Но всяка приказка си има своя край -

изтриваш своя грим и изчезва моя принц сега.


Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.

Нима не зная, че това е само миг от приказка,
която аз сама си сътворих.

понеделник, 2 януари 2012 г.

Не винаги когато ти споделям искам съвет, понякога просто искам да ме изслушаш, да чуеш какво ти казвам без да ме съдиш, и накрая просто да помълчиш заедно с мен ...
Убийство, върховното престъпление от страст