сряда, 30 ноември 2011 г.

толкова силно вярвам в приятелството, а вие толкова силно искате да убиете вярата ми...

сряда, 23 ноември 2011 г.

какъв прекрасен ден, студен , но прекрасен всичко е покрито със скреж сякаш всичко около нас е от стъкло крехко прекрасно изваяно стъкло :))))) искам да взема фотоапарата и да изтичам навън независимо студът :))))

неделя, 20 ноември 2011 г.

if i were a boy...i swear I'd be a better man...
всяко момиче има нужда от поне едно чудо...
ако ме разбираш няма да ме питаш как и защо, а просто ще ме прегърнеш за да ми покажеш че си тук точно до мен... :)
глупав, безличен, сив, студен, скучен...ден, но и аз се чувствам като деня...потънала в сивотата на ежедневието, студена макар и да изричам думата "обичам" вече не съм сигурна какво и защо...захвърлила  истинското аз с празен поглед и глупава усмивка, прикриваща безразличието ми...стоя и гледам в една точка, чудейки се какво правя с живота си, къде отивам, къде ще стигна и защо си мисля за това, та аз съм все още млада има какво да ми се случи още, има какво да очаквам, има какво да искам от живота си, има за какво да се боря, има неща който не съм видяла още, има...но защо се чувствам толкова уплашена от това което ще имам...

сряда, 9 ноември 2011 г.

извинявай...че нямах смелост, извинявай...че не се насилих да прекрача границите си, извинявай...извинявай, че не ти казах че те обичам когато можех...но мисля ,че ти трябва да ми се извиниш че се отказа от нас, докато аз никога не го направих...

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Сърцето прави неща които умът не може да разбере :)
Мъчи ме една мисъл...как може да сме станали толкова злобни, не можем  да покажем на близък че го обичаме,  а не ни притеснява да напсуваме непознат на улицата.Заравяме всички топли чувства дълбоко в нас, за да можем да извадим звяра на показ...Превърнали сме се в пародия ма хора...Да не би сърцата ни да са спрели да бият!?!?!?

вторник, 1 ноември 2011 г.

 Никога не се отказвай от нещо толкова красиво...само защото ти се струва трудно...
момента в който искаш да крещиш , без да знаеш защо, да плачеш, да чупиш да се тръшкаш...момента в който целия свят ти е крив, в който не искаш да виждаш никого, иксаш да потънеш в самота да се откъснеш от всички и всичко без да има обяснима причина за това... само на мен ли се е случвало!?
някой хора ти остават тръпка за цял живот...дори повече...