вторник, 27 декември 2011 г.
не те обичам...НЕ!...наистина нямам чувства към теб, просто...обичам да стоя близо до теб, обичам да говорим с часове за безмислени и глупави неща, обичам това че ти стига да ме погледнеш и да разбереш че нещо не е наред, обичам да се губя в погледа ти, обичам да усещам ръцете ти увити около мен, обичам да чувствам устните ти по тялото си, обичам да прокарваш ръка в косата ми, обичам как заспивах на гърдите ти, обичам и това сутрин като се будех ти да си там до мен сгушен като бебе, обичам как ти ставаше неловко когато се разплачех, как незнаеше какво да ми кажеш или направиш но стоеше плътно до мен или просто ме прегръщаше, обичам онзи твой поглед когато опитваш да ми се сърдиш, но никога не ти се получаваше, обичам и това как ме разсмиваше дори когато ми се плаче, обичам всеки един миг прекаран с теб, но аз ... не изпитвам чувства към теб , не те обичам...
почти дойде края, почти свърши... и тази година...сега идва време за равносметка, идва време да захвърлиш всичко ненужно и да започнеш на чисто, идва време да оставиш всичко което ти пречи и те натъжава и да започнеш с усмивка, сега е време да кажа сбогом и ти да останеш тук защото искам да започна без теб, без милите ти лъжливи думи, без дълбоките ти завладяващи очи, без онези две ръце в които потъвах всяка вечер, без теб...
неделя, 18 декември 2011 г.
сряда, 14 декември 2011 г.
петък, 9 декември 2011 г.
сряда, 7 декември 2011 г.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Всичко беше като на сън искрата в очите ни, онази гъделичкаща тръпка в стомаха, ръцете които постоянно се търсеха една друга, това че се разбираме без думи, усещането да заспиваме един до друг, и онзи миг в който се събудя, а ти си до мен и ме гледаш чакайки да отворя очи...всичко беше като на сън, но всичко това се наричаше изневяра...
Защо ме боли, защо при всеки спомен все едно ме прерязва нож, защо след като се кълна че вече няма чувства, че няма тръпка, че няма нищо...кълна се че няма, но знам че лъжа всички и най-вече себе си...има чувства, но са различни наричат се омраза, гняв, яд, ярост...грешно е да мразя ,а справедливо ли е да ме нараняват хора, който обичам....
сряда, 23 ноември 2011 г.
неделя, 20 ноември 2011 г.
глупав, безличен, сив, студен, скучен...ден, но и аз се чувствам като деня...потънала в сивотата на ежедневието, студена макар и да изричам думата "обичам" вече не съм сигурна какво и защо...захвърлила истинското аз с празен поглед и глупава усмивка, прикриваща безразличието ми...стоя и гледам в една точка, чудейки се какво правя с живота си, къде отивам, къде ще стигна и защо си мисля за това, та аз съм все още млада има какво да ми се случи още, има какво да очаквам, има какво да искам от живота си, има за какво да се боря, има неща който не съм видяла още, има...но защо се чувствам толкова уплашена от това което ще имам...
сряда, 9 ноември 2011 г.
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
Мъчи ме една мисъл...как може да сме станали толкова злобни, не можем да покажем на близък че го обичаме, а не ни притеснява да напсуваме непознат на улицата.Заравяме всички топли чувства дълбоко в нас, за да можем да извадим звяра на показ...Превърнали сме се в пародия ма хора...Да не би сърцата ни да са спрели да бият!?!?!?
сряда, 2 ноември 2011 г.
вторник, 1 ноември 2011 г.
понеделник, 31 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)