Искам да излъжа че не ме боли, да излъжа че и така се чувствам добре...но усмивката ми ме издава всеки път когато видя твоето лице, тя най - голямата издайница се появява грейнала на моето, очите ми- и тях не съм научила да лъжат, да гледат строго, да не се вълнуват, а те като две огнища светнали и греят, че зърнали са твоят лик.Не мога да излъжа че не ме боли, но истината е , че вътрешно се радвам че те няма вече и очакването изчезна, и раздиращата надежда , че пак ще дойдеш...радвам се наистина се радвам, че те срещнах,.че се появи в живота ми,че ми показа колко много мога, колко много съм пропуснала, колко важно е да се усмихвам и да се радвам на малките незначителни неща, показа ми че в света съм имала половинка допълваща изцяло мен и същността ми, половинката която малко хора имат радостта да срещнат, половинката която ме караше да грея, да очаквам всеки ден с усмивка, половинката ми най-голямата ми радост и най-страшната ми болка.Не ми е писано да си до мене, но ми стига да зная че те има, че за кратко беше част от мен.