ти си щастлив с нея си, усмихваш се, държиш ръката й, играеш си с косата й, тя те разсмива...а аз мълча гледам ви усмихвам се, боли, сърцето се е свило, очите ми...те не искат повече да плачат, умориха се, толкова трудно сдържам сълзите, но няма да плача...усмихвам се,   незнам какво да кажа, устните ми дори не могат да помръднат, сковали са се в глупава усмивка...кого залъгвам какво очаквах ,ти никога нямаше да бъдеш мой напълно, нито аз щях да бъда "твоята половина", но звучеше толкова хубаво като го казваше и искрицата в очите ти усмивката, с която го изричаше така ми се искаше да го повярвам...