петък, 4 април 2014 г.

Никога не се стремях да бъда единствена в живота му . По - скоро се стремях да бъда единствена в сърцето му . Не се страхувах от това колко много жени бяха минали през ръцете му и колко още минаваха . Не се страхувах ,че не звъни с дни , нито дори когато знаех ,че през тези дни най - вероятно е в компанията на други жени . Знаете ли защо ?
Защото един човек не може да бъде променен и няма нужда да бъде. Ти или го приемаш такъв, или си тръгваш от него . Тези лоши момчета имат и нещо хубаво в себе си и то е , че когато обичат , обичат докато им стигне живота. Аз не бях тази, която той обича до края , нито той ще бъде този, когото аз ще обичам до края , но знам ,че ще се запомним с него .. И понякога нощем когато е късно , много късно по енерция ще хване телефона, и знаете ли, ако го направи този жест ще бъде достатъчен и за мен ще значи много повече от това да ми звънне . Защото истинските чувства са тихи , и те си остават за нас.
/нет/
"Обичало ли те е някога МОМИЧЕ? Подчертавам - момиче,не жена! С простота и чистотата в клепките, изтичащи по миглите като сълза.

Момиче - непресторено и прямо, с настойчиво желание да угоди.. Момиче..не жена,която пресмята и отстъпките брои..

Обичало ли те е някога момиче? - с постоянното упорство на дете, несъмнено вярващо във всичко.. .."всичко "- твоите ръце..

Момиче..незагрубяло и неопетнено, въздишащо по тебе до несвяст. То никога не ще поиска нищо, но би поднесло ти целия си свят..

Момичето, винаги търсещо те с поглед, разпуснало мократа коса.. Обичало ли те е някога момиче, не смей да го превръщаш във жена!"

Вероника Маринова