Аз съм твоето малко спасение,

твоето тихо пристанище в бурни води,

твоето бягство от хорското мнение,

твоята крепост, но без стени.

С мен можеш дълго да говориш, да спориш,

но можеш и с часове да мълчиш.

Можеш да си истински, а не престорен,

без да се страхуваш, че ще нараниш и ще боли.

Аз съм твоето безразсъдно изкушение

да избягаш от сивотата на деня,

да не мислиш за после, да бъдеш себе си,

да се отдадеш на желанията си и на страстта.

Аз съм твоят грях и падение,

тази, която разби твоят контрол и морал,

тази, с която откриваш за себе си,

                                                      че всъщност до сега не си живял

Теодора Пенчева