вторник, 26 февруари 2013 г.

Аз съм твоето малко спасение,
твоето тихо пристанище в бурни води,
твоето бягство от хорското мнение,
твоята крепост, но без стени.
С мен можеш дълго да говориш, да спориш,
но можеш и с часове да мълчиш.
Можеш да си истински, а не престорен,
без да се страхуваш, че ще нараниш и ще боли.
Аз съм твоето безразсъдно изкушение
да избягаш от сивотата на деня,
да не мислиш за после, да бъдеш себе си,
да се отдадеш на желанията си и на страстта.
Аз съм твоят грях и падение,
тази, която разби твоят контрол и морал,
тази, с която откриваш за себе си,
                                                      че всъщност до сега не си живял

Теодора Пенчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар