четвъртък, 6 ноември 2014 г.
"Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш не излитат… Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е, ритнаха ме...полетях малко...обаче никой ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях...Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боля повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си. Да...и скромност не ми липсва. Аз съм таралеж. И е есен. Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня..." - "Русалка" , Анна Меликян
петък, 4 април 2014 г.
Никога не се стремях да бъда единствена в живота му . По - скоро се стремях да бъда единствена в сърцето му . Не се страхувах от това колко много жени бяха минали през ръцете му и колко още минаваха . Не се страхувах ,че не звъни с дни , нито дори когато знаех ,че през тези дни най - вероятно е в компанията на други жени . Знаете ли защо ?
Защото един човек не може да бъде променен и няма нужда да бъде. Ти или го приемаш такъв, или си тръгваш от него . Тези лоши момчета имат и нещо хубаво в себе си и то е , че когато обичат , обичат докато им стигне живота. Аз не бях тази, която той обича до края , нито той ще бъде този, когото аз ще обичам до края , но знам ,че ще се запомним с него .. И понякога нощем когато е късно , много късно по енерция ще хване телефона, и знаете ли, ако го направи този жест ще бъде достатъчен и за мен ще значи много повече от това да ми звънне . Защото истинските чувства са тихи , и те си остават за нас.
Защото един човек не може да бъде променен и няма нужда да бъде. Ти или го приемаш такъв, или си тръгваш от него . Тези лоши момчета имат и нещо хубаво в себе си и то е , че когато обичат , обичат докато им стигне живота. Аз не бях тази, която той обича до края , нито той ще бъде този, когото аз ще обичам до края , но знам ,че ще се запомним с него .. И понякога нощем когато е късно , много късно по енерция ще хване телефона, и знаете ли, ако го направи този жест ще бъде достатъчен и за мен ще значи много повече от това да ми звънне . Защото истинските чувства са тихи , и те си остават за нас.
/нет/
"Обичало ли те е някога МОМИЧЕ? Подчертавам - момиче,не жена! С простота и чистотата в клепките, изтичащи по миглите като сълза.
Момиче - непресторено и прямо, с настойчиво желание да угоди.. Момиче..не жена,която пресмята и отстъпките брои..
Обичало ли те е някога момиче? - с постоянното упорство на дете, несъмнено вярващо във всичко.. .."всичко "- твоите ръце..
Момиче..незагрубяло и неопетнено, въздишащо по тебе до несвяст. То никога не ще поиска нищо, но би поднесло ти целия си свят..
Момичето, винаги търсещо те с поглед, разпуснало мократа коса.. Обичало ли те е някога момиче, не смей да го превръщаш във жена!"
Вероника Маринова
Момиче - непресторено и прямо, с настойчиво желание да угоди.. Момиче..не жена,която пресмята и отстъпките брои..
Обичало ли те е някога момиче? - с постоянното упорство на дете, несъмнено вярващо във всичко.. .."всичко "- твоите ръце..
Момиче..незагрубяло и неопетнено, въздишащо по тебе до несвяст. То никога не ще поиска нищо, но би поднесло ти целия си свят..
Момичето, винаги търсещо те с поглед, разпуснало мократа коса.. Обичало ли те е някога момиче, не смей да го превръщаш във жена!"
Вероника Маринова
петък, 28 март 2014 г.
-По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.
-Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си..
"Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери
-Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си..
"Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери
неделя, 16 март 2014 г.
— Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?
И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, вярно ли е?
И стояха един срещу друг, и се гледаха — все едно че нас с Горан ни нямаше. И соколът на Момчиловото рамо гледаше Елица, а очите му бяха кръгли, диви и студени. Пък после соколът стрелна встрани глава и се загледа в Момчиловите очи и аз трепнах, както неведнъж, защото все ми се струваше, че ей сега жестокото пиле ще клъвне и ще изпие черните момкови очи.
И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните й, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:
— Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак сега той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крак и му рече с омраза:
— Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш? Един е Манол по цялата планина."
Време разделно
— Защо ме питаш?
И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, вярно ли е?
И стояха един срещу друг, и се гледаха — все едно че нас с Горан ни нямаше. И соколът на Момчиловото рамо гледаше Елица, а очите му бяха кръгли, диви и студени. Пък после соколът стрелна встрани глава и се загледа в Момчиловите очи и аз трепнах, както неведнъж, защото все ми се струваше, че ей сега жестокото пиле ще клъвне и ще изпие черните момкови очи.
И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните й, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:
— Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак сега той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крак и му рече с омраза:
— Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш? Един е Манол по цялата планина."
Време разделно
сряда, 12 март 2014 г.
неделя, 9 март 2014 г.
Монолог на Снежанка /и други приказки/
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някакси, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен той дивата гора,
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов,
и още май - треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно, с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте нали,
до сетен дъх ще помня тази ласка!
Не е виновен! В нежната му паст,
бих скочила дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк...,
а приказките лъжат!
/Layla/
понеделник, 24 февруари 2014 г.
сряда, 19 февруари 2014 г.
"Той не ми даде нищо, само въпроси без отговори….и сега трябва да се отдръпна, да си отида и да не поглеждам назад….Мисля, че никой не заслужава такъв вид любов, ако може дори да се нарече така. Аз съм жена, а жената трябва да бъде нужна, но не от време на време, а винаги…такава той не ме накара да се почувствам – НУЖНА, а ми се искаше. Всъщност още ми се иска, но може би вече не с него. Ако един човек не те оцени навреме…друг ще го направи!"
/нет/
понеделник, 10 февруари 2014 г.
неделя, 2 февруари 2014 г.
сряда, 29 януари 2014 г.
вторник, 28 януари 2014 г.
петък, 17 януари 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)