Чувството когато  чуеш "Мамка му, колко си красива "...

-По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата.
-Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си..

"Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери

— Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?
И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, вярно ли е?
И стояха един срещу друг, и се гледаха — все едно че нас с Горан ни нямаше. И соколът на Момчиловото рамо гледаше Елица, а очите му бяха кръгли, диви и студени. Пък после соколът стрелна встрани глава и се загледа в Момчиловите очи и аз трепнах, както неведнъж, защото все ми се струваше, че ей сега жестокото пиле ще клъвне и ще изпие черните момкови очи.
И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните й, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:
— Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак сега той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крак и му рече с омраза:
— Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш? Един е Манол по цялата планина."

Време разделно

И пак си го причинявах,макар да знаех целия сценарий.Въпреки всичко пак минавах през това.Напук на себе си и на всички,които ми казваха,че трябва да спра.Не си добър за мен.Но не ми трябва някой добър.Трябваш ми ти.

Монолог на Снежанка /и други приказки/

Не беше вълк, поне не беше сив,

не помня, май очите ми затвори,

усещах някакси, че е красив,

целуна ме, преди да проговоря.

Забравих за джуджета и за принц,

за вещица и ябълки отровни,

с вретеното табутата пробих

и се изгубихме в нощта съдбовна.

Заради мен той дивата гора,

превърна в кът от рая на земята,

и бе любов, и огън, и любов,

и още май - треперят ми краката.

Да, вярно, понахапа ме с очи,

и с зъби,

нежно, с нокти ме издраска,

но той е Вълк, забравихте нали,

до сетен дъх ще помня тази ласка!

Не е виновен! В нежната му паст,

бих скочила дори и да ме вържат,

не си живяла, щом не знаеш как

обича Вълк...,

а приказките лъжат!

/Layla/