вторник, 29 януари 2013 г.

Ние сме просто приятели.
Приятели, които се целуват.Приятели, които се ревнуват.Приятели, които искат всичко.Ние сме повече от приятели и по-малко от гаджета.

Обичам да се дразним с него и да гледам как очите му се усмихват, дори когато усмивката му е сериозна.

Събужда се с мисълта за мен, аз - също. Денят му минава с мисълта за мен, моят - също. Ляга си с мисълта за мен, аз - също. Но защо не е перфектно? Мисли как любовта да разцъфти, а аз - как да увехне.

"Той ми каза НЕ?" Имах чувството, че съзнанието ми се вледенява, пада и се пръска на парчета. Това не се беше случвало никога. Подсъзнанието ми ме погледна със свити устни и сякаш ми казваше "Този път наистина прееба нещата!". Все едно ми бяха ударили шамар. "Отхвърли ме?" И гъсто, тежко, грозно чувство на несигурност плъзна в тялото ми, а парчетата от съзнанието ми ми повтаряха "Той не те иска вече!". Болката беше над всичко, което можех да понеса.

Караше ме да се чувствам объркана, в безтегловност. Гневът ми бе изчезнал точно когато имах нужда от него. Бях като глухоняма и напълно безчувствена. Исках да се свия на топка, сама. Мигнах и се мъчех да спра сълзите си. Поех дъх. Погледнах го. Очите му бяха пълни с болка и ужас. Какво да правя с този контролиращ мъж? Да се науча да бъда послушна, да приема да бъда контролирана? Не, няма да стане....


Няма коментари:

Публикуване на коментар