Може би всъщност не става дума за "щастливият край".. може би става дума за самата история.

Ние сме просто приятели.
Приятели, които се целуват.Приятели, които се ревнуват.Приятели, които искат всичко.Ние сме повече от приятели и по-малко от гаджета.

Обичам да се дразним с него и да гледам как очите му се усмихват, дори когато усмивката му е сериозна.

Събужда се с мисълта за мен, аз - също. Денят му минава с мисълта за мен, моят - също. Ляга си с мисълта за мен, аз - също. Но защо не е перфектно? Мисли как любовта да разцъфти, а аз - как да увехне.

"Той ми каза НЕ?" Имах чувството, че съзнанието ми се вледенява, пада и се пръска на парчета. Това не се беше случвало никога. Подсъзнанието ми ме погледна със свити устни и сякаш ми казваше "Този път наистина прееба нещата!". Все едно ми бяха ударили шамар. "Отхвърли ме?" И гъсто, тежко, грозно чувство на несигурност плъзна в тялото ми, а парчетата от съзнанието ми ми повтаряха "Той не те иска вече!". Болката беше над всичко, което можех да понеса.

Караше ме да се чувствам объркана, в безтегловност. Гневът ми бе изчезнал точно когато имах нужда от него. Бях като глухоняма и напълно безчувствена. Исках да се свия на топка, сама. Мигнах и се мъчех да спра сълзите си. Поех дъх. Погледнах го. Очите му бяха пълни с болка и ужас. Какво да правя с този контролиращ мъж? Да се науча да бъда послушна, да приема да бъда контролирана? Не, няма да стане....

Мъж и жена живели заедно 30 години. В деня на техния 30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка – тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка, но ръката й се спряла… Помислила си: „В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни“. Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила – нали нарушавала 30-годишната традиция! А мъжът й, поемайки питката, й казал:
–Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя е любима и на теб.

Всичко се свежда до последния човек, за който мислиш нощем. Там е сърцето ти...


Ако изпушиш две цигари, третата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще ти се стори скучна. А нейната любов и нейните цигари бяха едни и същи от 10 години.

Разбираш, че е любов, когато си казвал "Довиждане" достатъчно пъти, но все пак не си готов да си тръгнеш.

Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите й очи. Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизираха и караха всяка клетка от тялото й да затрепти, да се спаси от тяхната светлина, но вместо да направи това, продължаваше да стои и да слуша какво й говори той. - "Крадецът на праскови"


"И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!"
Радослав Гизгинджиев , "Рай"

Любов. Хваща ме. Докосва ме. Владее ме. Контролира разума ми. Води ожесточена битка с него. Печели. Но наранява. Тогава отново ангелът и дяволът от двете ми страни водят така познатия разговор колко заблудена съм била, заслепена от мрачната светлина на Познанието. На чувствата. И отново обърках пътя. Отново не виждам края на тунела. Отново не намирам ключа на Сърцето си. Хвърлила съм го в дълбините на морето от тайни и загадки. Погълната съм от водите на Любовта.


Не ревнувай от жените, които са избрани вместо теб. Теб те чака нещо много по-добро. Ще бъдеш много щастлива,просто трябва да спреш да търсиш, за да може то само да дойде при теб.

Цял живот бягаме. Бягаме от местата, които ни напомнят за други хора. Бягаме от хората, които ни обичат. Бягаме от заобикалящия ни свят, само бягаме. Не знаем къде отиваме или как ще стигнем, просто бягаме.

Чудя се дали изобщо някога си се спирал и си си помисля.. " Човече, липсва ми. "

Странно е как най-хубавите ти спомени в миналото , те карат да страдаш днес ..


.Винаги ще има някой, който ще обичаш винаги, скришно от другите. Ще ги лъжеш, но един човек няма да вярва на думите ти - защо ли? Защото чувства същото като теб...

...Винаги ще има един човек, който ще ти е тръпка дълго време, но ще залъгваш останалите, че не е така. Този човек ще бъде псуван от теб, обиждан и още какво ли не, но зад тези думи се крие малко обич, малко чувство, малко липса...

...Винаги ще помниш, как един човек те е обичал и наранявал едновременно, но въпреки всичко си прощавал всяка една негова грешка. И ще го помниш дълго, не защото е нещо важно, а защото за първи път си изпитал това чувство. Чувството да си щастлив и да те боли, да обичаш и да си обичан, да прощаваш дори без да си заслужава... И правиш всичко това просто, защото искаш да си щастлив и да запазиш човекът до себе си...

Постоянно ще сте заедно.Ще излизате сами, а понякога и с приятелите ти.Те ще я харесват, какво говоря, ще я боготворят.Тя ще е забавна, мила, с чувство за хумор, ще бъде красива, ще я показваш на хората по любимите ти места и нежно ще слагаш ръка на кръста й, казвайки на всички "Тя е моя!" Тя ще те прави щастлив, до момента, в който не легне в леглото ти и галейки косата й ще разбереш, че това не съм аз..

- Тате, разкажи ми нещо интересно за мама.

- Когато, синко, се уговаряхме с майка ти да се видим и аз трябваше да я взимам от любимото й кафе, където се събираше с нейните приятелки, аз обичах да заставам отвън и да я наблюдавам, да наблюдавам невинните й жестове, които ми показваха една чиста, дори малко детска любов. Гледам я всеки път така се беше приготвила, че ми спираше дъха - романтични къдрици, спускащи се по лицето й и подчертани нежни женски черти. Красота! Когато нейните приятелки й говориха, тя ги гледаше празно, мислите й бяха насочени единствено към моето пристигане. Всеки път щом се чуеше врата тя се обръщаше с надежда, всеки път щом чуеше, че спира кола - тя потръпваше. Още не изминала и една минутка, си гледаше телефона, да не би пък да е пропуснала повикване, да не е забравила на режим без звук. И всеки път не беше, но тя намираше спокойствие у тези си действия. Крачетата й трепереха от вълнение. Изваждаше малкото си огледалце да види да не би да се е развалила нещо, да не се е изтрил блясъкът по нейните устни.Колко сладко нали? А в момента на пристигането ми - такова вълнение,такъв фурор от емоции и едновременно с това такова спокойствие от сигурността, която една мъжка сила дава на нежната женска душа.Така можеш да разбереш дали едно момиче е истински влюбено в теб, синко. Наблюдавай я - ако тръпне по срещите с теб, то хвани я и не я изпускай! Обичай я и така ще бъде най-красивата!

Мислиш си, че я познаваш, мислиш си, че знаеш какво става с нея, мислиш, че е щастлива...заглеждал ли си се хубаво в нея, виждал ли си друго освен външността, виждал ли си очите й, виждал ли си ги да се смеят, а усмивката заглеждал ли си и нея, тази фалшивата която не може да накара красивите и тръпчинки да се появят, а чувал ли си я да говори с онзи ентусиазъм, който понякога и пречи да довърши мисълта си, а онзи странен навик да маха с ръце на всички страни, когато обеснява нещо успяло да я впечатли, а забелязвал ли си как прехапва устна когато е когато е сбъркала нещо,можеш ли да кажеш кога наистина се чувства щастлива и кога нещо я тревожи, кога е нервна, разпознаваш ли всички тези неща в момичето което казваш, че познаваш... все още ли си мислиш, че знаеш коя е?!

Кажи му,че съм го забравила и съм добре.Че не искам от него нищо...Но ,ако ме видиш за него да пия,не му казвай..Кажи му,че живота си продължих и съм щастлива..Обичана съм и обичам..Но,ако ме видиш за него да плача ..не му казвай..С времето минава всичко...

Какво е забранената любов?

И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов
когато е от двама споделена.

Мая Попова

(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.

Забързано прибра се във дома си.
(От чувствата си сякаш да избяга!)
Потърси утешение в жена си.
(За Нея тя дори не предполага!)

Повтаряше, че трябва да забрави...
(Забрава не желаеше сърцето!)
Сънуваше я - както я остави,
с горчивата обида на лицето...

И мислите го връщаха при Нея,
рисуваше чертите ú в ума си...
Усети, че във спомена живее.
(За първи път призна за любовта си!)

Разбра, че няма смисъл да отрича -
отчаяно реши да я запази!
Потърси я - научен да обича,
намери я - научена да мрази!

Мариела Челебиева

♥ ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА ♥

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.
Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.
В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от ум
ора, стояла Котка. Жената ахнала:
— Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
— Вървях година! - Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
— Защо?
— Домъчня ми! - вдигнала очи Котката. - Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
— Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
— Първоначално да, - въздъхнала Котката - но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
— И станах! - гласът на жената предателски трепнал.
— Поздравления, -прошепнала Котката - какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.
През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.
... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос: "Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.
— Пусни ме, моля!
— Тръгваш ли си?! - в очите на жената заблестели сълзи. - Но сега аз не мога без теб.
— Успокой се! - измъркала Котката. - Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.

"Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него."

"Някога разпервал ли си ръце и просто да се въртиш,да се въртиш?Е,и с любовта е така.Всичко в теб ти казва да спреш преди да паднеш,но ти просто продължаваш."

‎" Да желаеш друг човек е може би най- рискованият от всички стремежи. В мига, в който пожелаеш някого- наистина го пожелаеш, сякаш си взел хирургическа игла и си пришил щастието си към кожата на този човек, затова всяко разделяне оттук нататък ще причини разкъсна рана."

Елизабет Гилбърт

Много ми се плаче....,мамо,...много ми тежи. Уж причина няма, а очите ми са пълни със сълзи. Много искам да се гушна в теб и да се стопля, нищо да не питаш, само да ме галиш, а пък аз да се наплача тъй на воля без да се стеснявам. Знам,че съм голяма, даже много, но ми се доплаква, мамо, ти сигурно ще знаеш и защо. Нищичко не искам, само да се гушна в теб за малко и дете да бъда, да се страхувам, да съм слаба, да треперя и да не мога нищо, безпомощна да съм и да се изплача аз на воля. Уморих се да съм силна мамо, само да пoплача малко и после пак ще съм във форма.

"И след всичко това, колкото и дълго да е то, ще отидеш на друго място и ще срещнеш други хора,

които ще те карат да се чувстваш добре...,

а всичко останало ще започне да избледнява.."

От каква глупост започна всичко...и до какво доведе просто не е истина...една усмивка, един разговор, една целувка с един човек погрешен...и в главата ми настанаха такива катаклизми, че мисълта ми идваше и отлиташе, очите ми блуждаеха, чувството бе странно...някакъв извратен вид щастие, чувствах се жива по-жива от всякога, но бавно в мен умираше всичко усещайки края...и изведнъж като гръм ме удари накара мисълта ми да се събере а очите спряха да блуждаят, но щастиеето вече го нямаше, остана спомен, сълзи и края дълго чакания край...

Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат, да ги пуснем на свобода, да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, понякога губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап, не от гордост, от некадърност или надменност, а защото просто не се вмества в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност.
- Паулу Коелю