не те обичам...НЕ!...наистина нямам чувства към теб, просто...обичам да стоя близо до теб, обичам  да говорим с часове за безмислени и глупави неща, обичам това че ти стига да ме погледнеш и да разбереш че нещо не е наред, обичам да се губя в погледа ти, обичам да усещам ръцете ти увити около мен, обичам да чувствам устните ти по тялото си, обичам да прокарваш ръка в косата ми, обичам как заспивах на гърдите ти, обичам и това сутрин като се будех ти да си там до мен сгушен като бебе, обичам как ти ставаше неловко когато се разплачех, как незнаеше какво да ми кажеш или направиш но стоеше плътно до мен или просто ме прегръщаше, обичам онзи твой поглед когато опитваш да ми се сърдиш, но никога не ти се получаваше, обичам и това как ме разсмиваше дори когато ми се плаче, обичам всеки един миг прекаран с теб, но аз ... не изпитвам чувства към теб , не  те обичам...

почти дойде края, почти свърши... и тази година...сега идва време за равносметка, идва време да захвърлиш  всичко ненужно и да започнеш на чисто, идва време да оставиш всичко което ти пречи и те натъжава и да започнеш с усмивка, сега е време да кажа сбогом и ти да останеш тук защото искам да започна без теб, без милите ти лъжливи думи, без дълбоките ти завладяващи очи, без онези две ръце в които потъвах всяка вечер, без теб...

Никога нямаше да бъдат само приятели. И двамата го знаеха.. Но не можеха да имат нещо повече от това, не трябваше..
да имат повече.. Поне не сега. Сега трябваше да са приятели, да се обичат тайно, да обичат други хора, да се ревнуват и да плачат.. И някой ден може би.. може би.. 

това не бях аз и сега не съм, това не е истинското ми лице нито фалшивата усмивка е моя, кога се случи всичко това, кога се преобразих така...

Понякога няма 'следващ път', няма 'втори шанс'. Понякога става въпрос за СЕГА или НИКОГА !

празни погледи...димяща цигара...

две чаши почти преполовени...

две  ръце,всъщност само една протягаща в нищото ...

няколко сълзи стичащи 

се през остатъка от грим...и една дума раздяла...

Как може да обичам истински, когато човека срещу мен е толкова фалшив.

 "Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо?
Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли." 
Шекспир

Всичко беше като на сън искрата в очите ни, онази гъделичкаща тръпка в стомаха, ръцете които постоянно се търсеха една друга, това че се разбираме без думи, усещането да заспиваме един до друг, и онзи миг в който се събудя, а ти си до  мен и ме гледаш чакайки да отворя очи...всичко беше като на сън, но всичко това се наричаше изневяра...

Защо ме боли, защо при всеки спомен все едно ме прерязва  нож, защо след като се кълна че вече няма чувства, че няма тръпка, че няма нищо...кълна се че няма, но знам че лъжа всички и най-вече  себе си...има чувства, но са различни наричат се омраза, гняв, яд, ярост...грешно е да мразя ,а справедливо ли е да ме нараняват хора, който обичам....