Всичко се свежда до последния човек, за който мислиш нощем. Там е сърцето ти...


Ако изпушиш две цигари, третата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще ти се стори скучна. А нейната любов и нейните цигари бяха едни и същи от 10 години.

Разбираш, че е любов, когато си казвал "Довиждане" достатъчно пъти, но все пак не си готов да си тръгнеш.

Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите й очи. Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизираха и караха всяка клетка от тялото й да затрепти, да се спаси от тяхната светлина, но вместо да направи това, продължаваше да стои и да слуша какво й говори той. - "Крадецът на праскови"


"И двамата все едно се бяха разпознали. Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг живот. Понякога срещаш някого, който те обича, а не те познава. Но, отнякъде те познава. Откъде?
И преди да разбере името ти, вече се е влюбил в теб...!"
Радослав Гизгинджиев , "Рай"

Любов. Хваща ме. Докосва ме. Владее ме. Контролира разума ми. Води ожесточена битка с него. Печели. Но наранява. Тогава отново ангелът и дяволът от двете ми страни водят така познатия разговор колко заблудена съм била, заслепена от мрачната светлина на Познанието. На чувствата. И отново обърках пътя. Отново не виждам края на тунела. Отново не намирам ключа на Сърцето си. Хвърлила съм го в дълбините на морето от тайни и загадки. Погълната съм от водите на Любовта.


Не ревнувай от жените, които са избрани вместо теб. Теб те чака нещо много по-добро. Ще бъдеш много щастлива,просто трябва да спреш да търсиш, за да може то само да дойде при теб.

Цял живот бягаме. Бягаме от местата, които ни напомнят за други хора. Бягаме от хората, които ни обичат. Бягаме от заобикалящия ни свят, само бягаме. Не знаем къде отиваме или как ще стигнем, просто бягаме.

Чудя се дали изобщо някога си се спирал и си си помисля.. " Човече, липсва ми. "