Мразя!

Мразя, когато сутрин стана първо да мисля за теб,

Мразя, когато те видя, да се сещам за всички наши спомени,

Мразя, когато в студената нощ единственото, което искам да ме стопли, са твоите ръце,

Мразя, когато се сетя за твоята усмивка и как едно твое „Здравей” оправяше деня ми,

Мразя да се сещам как ме гледаше, когато никои друг не гледа,

Мразя начина, по който ме караше да се чувствам излишна или най-ценното нещо на света,

Мразя да си спомням за безкрайните ни разговори.

Но вътрешно зная, че на такава омраза не съм способна,

Вътрешно искам всяко „мразя” да бъде „обичам”, но трябва да съм силна, защото МРАЗЯ да ме караш да се чувствам слаба