Аз съм твоето малко спасение,

твоето тихо пристанище в бурни води,

твоето бягство от хорското мнение,

твоята крепост, но без стени.

С мен можеш дълго да говориш, да спориш,

но можеш и с часове да мълчиш.

Можеш да си истински, а не престорен,

без да се страхуваш, че ще нараниш и ще боли.

Аз съм твоето безразсъдно изкушение

да избягаш от сивотата на деня,

да не мислиш за после, да бъдеш себе си,

да се отдадеш на желанията си и на страстта.

Аз съм твоят грях и падение,

тази, която разби твоят контрол и морал,

тази, с която откриваш за себе си,

                                                      че всъщност до сега не си живял

Теодора Пенчева

Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти....
Не се отучих в локвите да тичам.
Не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам.
Обикна ли, от нищо не ми пука!
Сълзите си да скривам ми е трудно.
Засмея ли се, пея със капчука.
Не ме приемаш...Даже си уплашен.
Такива хора май се вписват сложно
във твоите понятия за щастие.
Защото постоянно те тревожат.
Защото нещо в тях не се забравя
и с времето нараства многократно...
Не ме харесваш...Тръгвай си тогава!
Но остави открехната вратата.
Защото знам, че тайно в мен си влюбен.
Напразно ме раняваш и отричаш.
В тълпата лесно е да ме загубиш...
Обичай ме, каквато съм! Различна

автор Уенди -Бианка Габровска

Не съм ядосана, наранена съм...