Всичко , което трябваше да кажа.Всичко което исках да чуеш.Всяка една мисъл която ме раздира ... Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да му обърнеш гръб с думите, "защото не мога да ти вярвам"...Нямаш право да даваш надежди, а после с лека ръка да ги убиеш...Не може да казваш, че искаш семейство, а в същото време да рушиш чуждите...и само, защото не вярваш на себе си да поставяш под въпрос думите на всички...Нямаш право да се промъкваш в нечий живот макар и желан и да си играеш с чувствата и да преобръщаш дните на този човек...Не всички хора са еднакви, не всички ти мислят зло, не всички искат да страдаш, не всички имат задни мисли,не всички ти се усмихват фалшиво, не всички...някой те обича, на някого му стига само да те види за да грейне усмивка на лицето, на някого му светят очите само при мисълта за теб, някой бе готов да даде всичко за теб - мило и драго, да се откаже от себе си само за да си щастлив, някой беше на път да преобърне живота си за да намери там място за теб,колко отдаден бе на теб този човек...думи думи думи неизречени, неизказани докрай, премълчани чувства, скрити сълзи...знаеш ли , ако наистина обичаш понякога трябва да преглътнеш гордостта си...