неделя, 27 октомври 2013 г.

Един имаше, който ме разплакваше. Обичах го повече от всички, които ме разсмиваха.

неделя, 20 октомври 2013 г.

със всеки следващ написан ред искам да изкрещя името ти, да го извикам че после глас да не ми остане защото е заседнало там на върха на езика ми и ми пари...

сряда, 16 октомври 2013 г.

ти си щастлив с нея си, усмихваш се, държиш ръката й, играеш си с косата й, тя те разсмива...а аз мълча гледам ви усмихвам се, боли, сърцето се е свило, очите ми...те не искат повече да плачат, умориха се, толкова трудно сдържам сълзите, но няма да плача...усмихвам се,   незнам какво да кажа, устните ми дори не могат да помръднат, сковали са се в глупава усмивка...кого залъгвам какво очаквах ,ти никога нямаше да бъдеш мой напълно, нито аз щях да бъда "твоята половина", но звучеше толкова хубаво като го казваше и искрицата в очите ти усмивката, с която го изричаше така ми се искаше да го повярвам...
Знаеш ли, понякога имам нужда да се появяваш в живота ми...за кратко, за миг даже...да се появиш във онзи ти образ ,в който те познавам- малко луд със заразителна усмивка, говорещ глупости, леко шантав и винаги , винаги каращ ме да се смея...знам че си имам него, той който ме обича да болка, умира за мен,  винаги ме гледа в очите и дава всичко за мен, а ти и ти сигурно си имаш някой...но понякога искам да съм егоист, искам да видя глупавата ти усмивка и да чуя постоянното ти бръщолевене за малко , за миг даже...просто искам, искам пак да се усмихна.

сряда, 9 октомври 2013 г.

Да обичаш наум...

"Не ме предавай, моля те, Сърце!
Не му показвай колко го обичам..
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите и са в шепите му, виж -
по пръстите му още се преплитат..
С остатъците ли ще се тешиш ?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)
Обгръща те със нейния парфюм. -
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - Любовта ти само пречи..
Не ме предавай, чуваш ли, Сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш..!"


Васка Мадарова
Обичам есента...обичах я преди тебе...преди  да нахлуеш в живота ми и заедно със нея да отлетиш...Преди да дойдеш виждах само красотата, цветовете на сезона, виждах синьото небе и горите украсени във всички тези багри...преди тебе всичко беше красиво, а сега виждам само как всичко умира, увяхва и отлита...става пусто, тихо и студено, а слънцето и то не топли вече, в това превърна есента

събота, 5 октомври 2013 г.




На твоето ниво

Дните минават,но нямат смисъл
Толкова ми е трудно да живея без теб,опиянена
От този парфюм толкова различен от твоя
Най-лошото,броях всяка минута която ме задържаше при него
Сякаш бях като в затвор
Вечв близо година откакто той ме напусна.
Често аз се питам какво съм означавала за теб
Често се питам какво правиш,къде си,кого обичаш
Излез от мислите ми!
Аз смених адреса,телефонния номер,мерси
Изхвърлих писмата ти и липсата ти дори
Изглеждах сякаш си бях върнала силата
Аз пазя дълбоко в себе си това че ме обичаше


Опитах да те забравя с друг
Времето не може да заличи грешките
Опитах,но нищо не помогна,не мога,не искам,
Не успявам,не го обичам така както обичах теб
Опитах се да се излекувам с друг,който напразно опита да откупи твоите грешки
Той изглеждаше толкова съвършен,но не помогна...
Не мога,не го обичам както теб
Той опита да ме успокои,въпреки че нямаше твойте думи и твоето минало
Вярно е,той нямаше твоя вкус за празниците,
За нощта,за другите,за всичко което аз...
Той избърса всичките сълзи,ти знаеш
Той събра счупените саксии,той подреди всичко и събуди твоите...
Всичко което ти ми остави
Той ме обичаше до полуда и ме познаваше до болка
Казваше ми „обичам те" понякога с часове,
Но той няма твоята миризма
Защо вдишвам теб в неговите ръце
Излез от моите мисли!

Аз не го обичам така както теб
Кажи ми само защо?
Ти ме остави така
Искам да те забравя
Да възвърна твоите мечти и да изчезна
Защото искам да го обичам така както теб

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Искам да излъжа че не ме боли, да излъжа че и така се чувствам добре...но усмивката ми ме издава всеки път когато видя твоето лице, тя най - голямата издайница се появява грейнала на моето, очите ми- и тях не съм научила да лъжат, да гледат строго, да не се вълнуват, а те като две огнища светнали и греят, че зърнали са твоят лик.Не мога да излъжа че не ме боли, но истината е , че вътрешно се радвам че те няма вече и очакването изчезна, и раздиращата надежда , че пак ще дойдеш...радвам се наистина се радвам, че те срещнах,.че се появи в живота ми,че ми показа колко много мога, колко много съм пропуснала, колко важно е да се усмихвам и да се радвам на малките незначителни неща, показа ми че в света съм имала половинка допълваща изцяло мен и същността ми, половинката която малко хора имат радостта да срещнат, половинката която ме караше да грея, да очаквам всеки ден с усмивка, половинката ми най-голямата ми радост и най-страшната ми болка.Не ми е писано да си до мене, но ми стига да зная че те има, че за кратко беше част от мен.