неделя, 12 август 2012 г.

"...По-добре да останеш гладен,отколкото да останеш сам.Защото,когато си сам-не говоря за самотата,която сами сме избрали,а за тази самота,която сме принудени да приемем,-сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.
Но има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого и да го караш да се чувства така,сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот."
                                                                        Паулу Коелю
Гледам те и се чудя дали да ти го изкрещя, но пак предпочетох да си замълча, надявайки се, че ти го знаеш без да ти го казвам, нооо от къде като никога не съм ти го споменавала дори...що за изрод съм да мъча и теб и мен с безмислено мълчание...искам да го знаеш, но защо не мога да ти го кажа.Виж мислите ми са почти толкова объркани, като действията...и пак продължавам да те гледам и да мълча леко се усмихвам само...ти го знаеш нали, знаеш го незнам от къде, но го знаеш...
"- Не трябваше да питаш. Любовта не задава много въпроси. Щом започнем да мислим, започваме и да се страхуваме. Този страх е необясним и няма смисъл да се опитваме да го изразим с думи.Може би това е страхът да не презрат чувствата ти, да не бъдеш отблъснат или пък да не развалиш магията.Ето защо не се пита - действа се. Поемат се рискове, както ти самият си казвал вече толкова пъти." 
~Край река Пиедра Седнах и заплаках, П. Куелю