От каква глупост започна всичко...и до какво доведе просто не е истина...една усмивка, един разговор, една целувка с един човек погрешен...и в главата ми настанаха такива катаклизми, че мисълта ми идваше и отлиташе, очите ми блуждаеха, чувството бе странно...някакъв извратен вид щастие, чувствах се жива по-жива от всякога, но бавно в мен умираше всичко усещайки края...и изведнъж като гръм ме удари накара мисълта ми да се събере а очите спряха да блуждаят, но щастиеето вече го нямаше, остана спомен, сълзи и края дълго чакания край...