събота, 30 ноември 2013 г.

Фредерик Бегбеде „…ако една креватна история може да се превърне в любовна история, обратното е твърде малко вероятно.”

събота, 16 ноември 2013 г.

"...Поне е жив и е добре.Обичам го достатчно за да искам това.Искам да има най-доброто за себе си." -Тя въздъхна. "просто не искам да съм наоколо за да гледам"

петък, 15 ноември 2013 г.

Някъде измежду дългите ни разговори, среднощните смс-и, глупостта ни, хилядите прикрити погледи, тайните ни и ината аз се влюбих в теб.

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

И не няма значение колко време е минало, и не няма значение дали съм те виждала скоро, дали съм те чувала, и не няма значение дали ти имаш "нея" до себе си, и не няма значение дали аз имам "него" до мен твоето лице винаги ще ме кара да грея, погледа ти ще пронизва гръдта ми и ще кара сърцето лудо да бие и  коленете ми да омекват....и не никога няма да има значение къде си, ти винаги ще си тук, във мен.
Не я обичаше.

Просто не искаше да си сам. Или може би беше подходяща за егото ти. Или, може би пък, тя те караше да се чувстваш добре, относно нещастния ти живот, но ти не я обичаше. Защото не разрушаваш хората, които обичаш. /нет/

сряда, 13 ноември 2013 г.

Мечтая за любов за онази дива , луда любов...искам,искам,искам да обичам, да обичам със очи, със устни, със ръце със всяка част от себе си,искам любов не като в приказките, искам моя собствена...

вторник, 12 ноември 2013 г.

Може би трябва да забравиш кой си бил...за да бъдеш който трябва... "Секса и града"

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Розовата ракия и нейното послание...







Сред всички объркани мисли и чувства,сред всичко което се върти в главата ми имам нещо което да ти кажа...благодаря ти, че ми отвори очите за да виждат света по друг начин, по-красив, по-интересен...благодаря ти, че заради тебе аз открих своята страст, да снимам, да прекарвам часове сред природата и да се чувствам като у дома си, толкова спокойна, тиха, без излишни нерви, без лоши мисли...толкова на място  









Колкото ти мразиш зимата, толкова аз я обичам...тази бяла красота - тиха, спокойна...
Обичам да снимам снега, обичам да газя в снега, да бягам, да си играя, обичам, че той единствено успява да запази детското в мен...
Толкова, толкова много обичам зимата заради спомена който пази , заради снега, заради чувството на уют и спокойствие, които създава...

петък, 1 ноември 2013 г.

Всичко , което трябваше да кажа.Всичко което исках да чуеш.Всяка една мисъл която ме раздира ... Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да му обърнеш гръб с думите, "защото не мога да ти вярвам"...Нямаш право да даваш надежди, а после с лека ръка да ги убиеш...Не може да казваш, че искаш семейство, а в същото време да рушиш чуждите...и само, защото не вярваш на себе си да поставяш под въпрос думите на всички...Нямаш право да се промъкваш в нечий живот макар и желан и да си играеш с чувствата и да преобръщаш дните на този човек...Не всички хора са еднакви, не всички ти мислят зло, не всички искат да страдаш, не всички имат задни мисли,не всички ти се усмихват фалшиво, не всички...някой те обича, на някого му стига само да те види за да грейне усмивка на лицето, на някого му светят очите само при мисълта за теб, някой бе готов да даде всичко за теб - мило и драго, да се откаже от себе си само за да си щастлив, някой беше на път да преобърне живота си за да намери там място за теб,колко отдаден бе на теб този човек...думи думи думи неизречени, неизказани докрай, премълчани чувства, скрити сълзи...знаеш ли , ако наистина обичаш понякога трябва да преглътнеш гордостта си...