Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода - по нея да се стичаш!
Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!
Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.

Милко Раев

" Разгневих се. Който и да е онзи, в който се влюбиш за първи път, а не с когото се любиш, той винаги ще те разгневява, защото за него никога не можеш да мислиш логично. Може да живееш на друго място, може дори да се чувстваш щастлива, но онзи, който е взел сърцето ти, той има последната дума, последната власт над теб."

Страстта - Джанет Уинтерсън

Знам,че за всичко,което се случва си има причина,но понякога ми се иска да знам каква е тя!

Колкото по-дълбоко в душата ти е стъпил един човек,толкова по-дълбоки са следите,които оставя след себе си.

"Обичам да ходя в неговия апартамент и всяка сутрин се заклевам, че повече няма да стъпя там. След няколко вечери пак отивам. Докато влизам, сякаш късам полицейска лента, с която запечатват жилищата, когато в тях е извършено убийство.Всеки път убивам нещо в себе си и се връщам отново. Прекрачвам прага на неговото безразличие. Тук имам нещо повече от приятел. Имам нещо повече от любовник. Имам нещо, което не мога да нарека по никакъв друг начин освен с неговото име.."

"Единствено баба ми се осмели да ми каже истината: - Каквото и да направиш, милото ми, не те ли обича, всичко ще ти донесе само огорчения! Любовта не може да се предизвика, или я има, или не!"

"...мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието."

- Защо те нямаше толкова дълго време?

"- Защо те нямаше толкова дълго време?- попита Питър Пан.

- Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам, отвърна феята.

- Защо?

- Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."

Мразя!

Мразя, когато сутрин стана първо да мисля за теб,

Мразя, когато те видя, да се сещам за всички наши спомени,

Мразя, когато в студената нощ единственото, което искам да ме стопли, са твоите ръце,

Мразя, когато се сетя за твоята усмивка и как едно твое „Здравей” оправяше деня ми,

Мразя да се сещам как ме гледаше, когато никои друг не гледа,

Мразя начина, по който ме караше да се чувствам излишна или най-ценното нещо на света,

Мразя да си спомням за безкрайните ни разговори.

Но вътрешно зная, че на такава омраза не съм способна,

Вътрешно искам всяко „мразя” да бъде „обичам”, но трябва да съм силна, защото МРАЗЯ да ме караш да се чувствам слаба

"Мястото си може да смениш, но времето никога. .... Спомените бяха нейното време."