четвъртък, 22 август 2013 г.

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти... просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а...не можеш...

Евелина Панева

Няма коментари:

Публикуване на коментар