вторник, 30 октомври 2012 г.

Не чувства нищо, не може да е вярно...дори омраза няма...нищо...празнота...дупка...желание за обич?! и то изчезна някъде с останалите чувства..."страх ме е да заобичам пак" - винаги се  е чудела на тези думи, а сега не иска и да си помисля за това, и ето чувство в празнотата нещо трепна, накара сърцето да забие бързо...болка,май само тя остана , винаги беше с нея в съня й, в погледа, в глупавата й усмивка, не я оставяше да заспи спокойно ... знаеш ли какво направи, отне единственото нещо което я правеше щастлива...да обича...след теб искрицата в очите й угасна, момичето което постоянно беше влюбено в нещо, момичето което искаше да заобича още по-силно, онова момиче което постоянно търсеше начин да покаже, че има любов искрена и чиста като на децата...няма я гледа с празен поглед, усмихва се на сила блуждаеща в свят на спомени...но тя ще се оправи, ще обича пак, ще се смее и ще светне онзи поглед на дете отново, но човека накарал я да се съмнява в любовта никога няма да има това,той няма да знае колко силна може да е неината обич, колко грижовна и мила е тя, как дава всичко за човека когото обича и как се смеят очите й дори , като го види, той няма да разбере какво е да те обичат повече със всеки поет дъх...защото той незнае какво е да обичаш, не може да стъпкваш любовта ако осъзнаваш какво наистина значи тя!

Няма коментари:

Публикуване на коментар