Понякога идва за бързо, тя го поглежда замечтано, онемява, усмихва се..тогава той си тръгва. Винаги оставаше за малко, вечно е някъде, така изчезва. Тя протягаше ръка,опитваше се да го задържи..после осъзна, това е някак невъзможно. Леко се усмихна, понякога така прикриваше тъгата. Мълчалива, отнесена, вечно лутаща се, препускаща в ума си, отговаряйки на въпроси, измисляща си отговори, които никога нямаше да чуе. Тогава я болеше, усещаше липсата на онова, което не й принадлежеше..долавяше само мирисът, онзи мирис, който оставаше по нея, защото само него успяваше да задържи, макар и малко.