Монолог на Снежанка /и други приказки/

Не беше вълк, поне не беше сив,

не помня, май очите ми затвори,

усещах някакси, че е красив,

целуна ме, преди да проговоря.

Забравих за джуджета и за принц,

за вещица и ябълки отровни,

с вретеното табутата пробих

и се изгубихме в нощта съдбовна.

Заради мен той дивата гора,

превърна в кът от рая на земята,

и бе любов, и огън, и любов,

и още май - треперят ми краката.

Да, вярно, понахапа ме с очи,

и с зъби,

нежно, с нокти ме издраска,

но той е Вълк, забравихте нали,

до сетен дъх ще помня тази ласка!

Не е виновен! В нежната му паст,

бих скочила дори и да ме вържат,

не си живяла, щом не знаеш как

обича Вълк...,

а приказките лъжат!

/Layla/