четвъртък, 6 ноември 2014 г.

"Таралежите са странни птици… Докато не ги ритнеш не излитат… Не знам кой е прозрял тази велика истина, но е ужасно прав. Аз съм таралеж. И отдавна си мечтаех да полетя. Все небето ми беше в мечтите. Е, ритнаха ме...полетях малко...обаче никой ме беше предупредил как боли приземяването. Сега имам фрактура на щастието, три счупени прешлена на доверието, а обичта ми е на командно дишане. Ама нали летях...Явно такава е цената на мечтите. Имам нужда от прегръдка. Голяма, в която да се свия и да си изплача всичко онова, което горчи в сърцето ми. Обаче кой е достатъчно луд да прегръща таралежи... Ще го боля повече, отколкото мен ме боли, навярно. Пък и никой не е обещал, че прегърнеш ли таралеж, той ще се превърне в принцеса. А и аз не искам да ме превръщат в принцеса. Ако някой ще ме превръща в нещо, бих желала да ме превърне в... смисъла на живота си. Да...и скромност не ми липсва. Аз съм таралеж. И е есен. Време ми е да се свия на топчица, опакована в сухи листа и да се събудя някога, когато нищо вече няма да помня..." - "Русалка" , Анна Меликян

Няма коментари:

Публикуване на коментар