Гледам те и се чудя дали да ти го изкрещя, но пак предпочетох да си замълча, надявайки се, че ти го знаеш без да ти го казвам, нооо от къде като никога не съм ти го споменавала дори...що за изрод съм да мъча и теб и мен с безмислено мълчание...искам да го знаеш, но защо не мога да ти го кажа.Виж мислите ми са почти толкова объркани, като действията...и пак продължавам да те гледам и да мълча леко се усмихвам само...ти го знаеш нали, знаеш го незнам от къде, но го знаеш...