вторник, 3 януари 2012 г.

ти отново си пред мен, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.

Гледаш моите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед те следя - какво ли търся?



Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.
Нима не зная, че това е само миг от приказка,
която аз сама си сътворих.



Много думи разпиля, къса струните със смях,

пада, плака и летя в моя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Аз оставам пак сама - търся своя принц.



Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.
Нима не зная, че това е само миг от приказка,
която аз сама си сътворих. 



Но всяка приказка си има своя край -

изтриваш своя грим и изчезва моя принц сега.


Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.

Нима не зная, че това е само миг от приказка,
която аз сама си сътворих.

Няма коментари:

Публикуване на коментар