ти отново си пред мен, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.

Гледаш моите очи - вечно търсят своя принц -

тайно с поглед те следя - какво ли търся?

Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.

Нима не зная, че това е само миг от приказка,

която аз сама си сътворих.

Много думи разпиля, къса струните със смях,

пада, плака и летя в моя приказен свят.

Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.

Аз оставам пак сама - търся своя принц.

Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.

Нима не зная, че това е само миг от приказка,

която аз сама си сътворих. 

Но всяка приказка си има своя край -

изтриваш своя грим и изчезва моя принц сега.

Защо те питам кой си ти, на сцената щом падне мрак

ще видя принца-просяк отстрани.

Нима не зная, че това е само миг от приказка,

която аз сама си сътворих.